Не влизам в битка на живот и смърт. Влизам в състезание. По дълго бягане. Но не на стадион, а по улиците на родния ми град. Сред хората. Млад съм. Силен. И неподкупен.

  • 24 Октомври 2019

Не влизам в битка на живот и смърт. Влизам в състезание. По дълго бягане. Но не на стадион, а по улиците на родния ми град. Сред хората. Млад съм. Силен. И неподкупен.

Хората от моя отбор са като мен. Разбират си от работата, успешни са. И недоволни. Като мен.

Искаме да променим състезанието. Трасето да бъде едно за всички. По светли и широки улици, а не по тъмни и къси пресечки. Честността струва повече от скоростта.

Докато текат четирите години на маратона всички ще искаме да дишаме. И въздухът да бъде чист. Реките също да са чисти. А най-чисти да са хората.

Състезанието, в което влизам, е човешка надпревара с времето. Но не по неговите стари правила, а по нашите, новите.

Колкото голям, силен и талантлив да е отборът ни, без вас нито планина, нито синапено зрънце ще може да повдигне. Всички ние имаме едно и също желание – град Велико Търново да не бъде само минало. Да бъде жив град, град здрав, град млад. Град с бъдеще. Трябва сами да си го направим.

Кога, ако не сега?

Калоян Янков